Бизнесменът Виктор (Gael Garcia Bernal) пристига по работа във Верона заедно с жена си София (Amanda Seyfried). Във Верона - градът на най-романтичната любов, тази на Ромео и Жулиета - София скучае без Виктор, който непрекъснато е на делови срещи, затова се присъединява към група доброволци, които отговарят на писма, адресирани до Жулиета. Така в ръцете й попада изгубено писмо от Англия от 1951 година, в което някоя си Клер (Vanessa Redgrave) пише за безумната си любов към италианец, изчезнал от живота й. Трогнатата София отговаря на писмото с идеята да вдъхнови вече възрастната Клер да дойде в Италия и да потърси отдавна изгубения си любим...

Военната драма "Писма от Иво Джима" e японската гледна точка към повратната за Втората световна война битка за остров Иво Джима в Япония. Режисьор на лентата е Клинт Истууд (Непростимо), който заедно с продуцента Стивън Спилбърг (Мюнхен) ползва книгата "Писмата на военнокомандващия", написана по писмата на японския генерал Тадамичи Курибаяши, за основа на сюжета. Сценарият на "Писма от Иво Джима" е адаптиран от Пол Хагис (Казино Роял). Филмът получи три номинации за предстоящите награди Оскар 2007. За разлика от "Знамената на бащите ни", който е струвал 55 млн. долара, бюджетът на "Писма от Иво Джима" е само 15 млн. Снимките и на двете продукции са били правени по едно и също време, но въпреки това няма нито един актьор, който да участва и в двата филма. И докато американските войници се завръщат като герои в първия филм, в "Писма от Иво Джима" всичко е много по-мрачно, а японските войници са представени като безименни жертви. Местонахождението на остров Иво Джима е точно между тихоокеанския американски флот и Япония. Това налага японските военни да се укрепят в скалите и да попречат на враговете си да стъпят на сушата. Командването е поверено на генерал Тадамичи Курибаяши (Кен Уатанабе – Последният самурай), който има ясна представа, че няма място за отстъпление. Суровият и безстрашен военнокомандващ Курибаяши успява да плени един от настъпващите американски войници и да "погледне" на войната и през неговата гледна точка. Пленникът умира от раните си, но генералът успява да прочете писмата на момчето до майка му. Генералът разбира, че независимо за кого воюваш, ти си оставаш човешко същество със своите страхове и надежди. Реалността обаче е друга и битката за Иво Джима се води до последната капка кръв, без грам състрадание. Отчаяни от безмилостната атака на техните врагове, японските войници предприемат масови самоубийства, което предопределя и развоя на битката.