В следствие на странно апокалиптично събитие, от света са останали само развалини. Баща и син вървят на юг, за да избягат от студената зима, която не свършва. По пътя трябва да се пазят от банди главорези,  а единственото оръжие, с което разпалагат е пистолет с два патрона. Бащата сънува съпругата си, която се е самоубила, преди да започне историята. По пътя към по-добрия живот те откриват канибали и други бежанци. В един момент те намират бомбено скривалище, пълно с храна и провизии. Но вместо да останат в него, те продължават, защото искат да стигнат брега. Тяхното пътуване е борба за оцеляване в един свят, неспособен да устои, издържи, изтърпи живота. Те почти губят битката, когато крадец се опитва да вземе всичките им ценности. Бащата е на път да се предаде, но се старае да запази човешкото си лице, докато се опитва да си върне обратно провизиите.  Момчето е единственото, заради което се държи. Накрая те стигат брега, но разбират, че той не е по различен от мястото, което са напуснали. Бащата се поддава на болестта, която го мъчи отдавна и умира. Момчето остава само. Но не за дълго. Намира го мъж, който държи на  човечността - той е постигнал повече, отишъл е по-напред, само защото е имало кой да му помогне. Сега момчето има семейство.