Ален Делон e роден на 8 ноември 1935 година в градчето Со, Франция. Като дете на разбито семейство, бъдещата звезда има бурно и тежко детство – постоянно го изключват от училище. В началото на 50-те години се записва в армията и заминава като парашутист от френските военноморски сили за Индокитай. В средата на 50-те, вече обратно в родината, сменя какви ли не занятия: келнер, продавач, носач на пазара. В киното дебютира през 1957 година с филма на Ив Алегре  „Quand la femmes s'en mele”. Съвсем скоро получава предложение за контракт с американското студио Selznick, което отклонява. 1960-та – вече получава международно признание за ролята си във филма на Лукино Висконти „Роко и неговите братя” (1960). 1961-ва се качва и на театралната сцена в Париж с „She's a Whore”, под режисурата на Висконти. През 1964 е сред основателите на продуцентската компания Delbeau Productions, която произвежда късометражни филми; Без предварителна професионална подготовка, Ален Делон се появява, за да олицетвори образа на младите, енергични и често лишени от морал мъже. Със спиращата си дъха на жените външност той е предопределен за роли на нежни и романтични герои и поне в началото на кариерата му за него се говори като за френското превъплъщение на героя, създаден в Америка от Джеймс Дийн. Първият му изключителен успех идва с ролята на Том Рипли в пропития със жега трилър на Клеман „Plein soleil” (1960). Делон представя психологически портрет на циничен млад убиец, който се опитва да открадне самоличността на своята жертва. Напълно различна роля му предлага Висконти в „Роко и неговите братя". В този филм Делон играе всеотдайния Роко, който прави най-големи саможертви, за да спаси своя безхарактерен брат. След още няколко филма в Италия, Делон се завръща към криминалния жанр в „Mélodie en sous-sol” (1963) с Жан Габен. Тази твобра е класически образец на жанра и се различава не само по силния сценарий, но и по отличната игра на Делон и Габен. Едва в края на 60-те години красивият и опасен Делон започва да се превъплъщава в тихи, психопатични гангстери, които се взират в камерата като котка, хипнотизираща мишка. Неговата по-сурова и груба страна е използвана за първи път с успех от Жан Пиер Мелвил в „Самураят” (1967). През 1969 актьорът има голям успех с гангстерската драма „Борсалино”, на която е и продуцент, като дребен гангстер, който заедно с героя на Жан Пол Белмондо става крал на подземния свят в Марсилия през 30-те години. През 1968 Делон е замесен в скандал с наркотици, секс и убийство (на негов бодигард), който индиректно засяга и известни политици и други личности от шоу бизнеса, но в крайна сметка всички обвинения срещу него са свалени. В края на 60-те години създава компанията Adel Film. През 1970 започва да продуцира сам, като първата му работа на това ново за него поприще става филмът „Борсалино”. От 1976 със „Завръщането на бумеранга” става известен и като сценарист, а през 1981 дебютира и като режисьор с филма „За кожата на едно ченге”. Уважението на критиците Делон печели с нетипичните си роли в „Господин Клайн” (1976) на Джоузеф Лоузи, в който актьорът играе брилянтно коварния главен герой, както и в арт-филма „Една любов на Суан” (1984). Делон има син Антъни (който играе в няколко филма) от първия си брак с Натали Делон и по-малки момче и момиче (Ален-Фабиен,1994, и Анушка, 1990) от Розали – жената, с която живееше доскоро . Лични цитати: "Искам да ме обичат така, както аз се обичам" "Аз правя много добре три неща: работата си, глупости и деца" "Аз съм видял всичко и съм получил всичко. Но истинското щакстие е в даването" „Жан-Мари Льо Пен е мой приятел. Той е опасен за политическата система, защото е единственият, който е искрен. Казва на глас това, което много хора си мислят тайно и което политиците предпочитат да премълчат, защото са демагози или страхливци. Льо Пен, с с всичките му добри и лоши страни, е вероятно единственият, за когото интересите на Франция стоят по-високо от личните."