Аманда Пийт се ражда на 11 януари 1972 година в Ню Йорк. До развода на родителите си през 1990 г. Аманда живее с баща си Чарлс, който е адвокат, и майка си Пени – социален работник. Макар и от много рано да става ясно, че актьорската професия е нейното признание, след като завършва училище Аманда се записва да учи в Историческия факултет на Колумбийския университет. А относно бъдещето й призвание, то става очевидно, когато веднъж отива заедно с майка си на театър и в средата на спектакъла скача на сцената и започва да импровизира. Няколко години по-късно, вече в предпоследния курс на университета, Аманда се оказва на прослушване при легендарната преподавателка по актьорско майсторство Ута Хаген. В класа на Хаген на младата бъдеща актриса й се налага напълно да преустрои графика си, за да издържи на истинския маратон от лекции в университета и занимания в актьорското студио, което се намира в противоположния край на огромния мегаполис. При Хаген тя се запознава и с други бъдещи млади звезди. Най-близката й приятелка по това време е Хоуп Дейвис. Когато се налага да си намери агент, Пит, с помощта на Хоуп, разпраща 80 свои снимки на всички агенции, чиито адреси успяват да намерят. Обаждат й се от четири. Навсякъде тя произнася драматични монолози – но никъде не прави достатъчно добро впечатление. Все пак след време си намира агент и първите й участия са в рекламни клипове. След реклама на сладолед, от чийто хонорар живее цяла година, и след няколко неуспешни кинопроби Аманда започва да се замисля дали не се е увлякла прекалено по актьорската професия. Но с времето актьорската й кариера започва постепенно да набира скорост. На първия етап са малки роли в незабележими и нискобюджетни проекти, сред които можем да споменем "Момчета и момичета" (1998) и "Капаните на нощта" (1999), както и участия в няколко сериала, сред които „Шеметен град", „Закон и ред" и „Зайнфелд". Докато идва предложението да се снима в "Девет ярда". Завоят към по-добри роли се случва обаче малко по-рано. Зрителите и критиците одобрително приемат работата й в телевизионната многосерийна комедия "Джак и Джил". С ролята на Жаклин Барет, по прякор Джак, с този сериал актрисата попада в списъка на 50-те най-красиви хора на света на списание "People", а малко по-късно получава и ролята на супермодерната и дръзка Джудит Фисбеглър, героиня в комедията "Дяволска жена". "Девет ярда" отваря много врати пред Аманда. Благодарение на комедията с Брус Уилис и Матю Пери, тя става търсена актриса във филми със съвсем прилични бюджети. В "Девет ярда" Пит се съблича без притеснения за ролята на Джил - дръзката асистентка на зъболекар, която мечтае за кариера на професионален убиец – занаят, в който всъщност се оказва много добра. Появи се и продължение на филма за приключенията на зъболекаря, в който Аманда отново се събира с партньорите си от първия филм. След "Девет ярда" Пит се снима в няколко достатъчно забележими роли – „Страшна е, нали?", „Тежки престъпления" (с Морган Фрийман и Ашли Джъд), „Смяна на платната" (с Бен Афлек). Аманда иска тези роли, защото се надява чрез тях да покаже целия диапазон на актьорските си възможности. След това й се обажда Бар Стирс, сценарист и режисьор на филма "Падението на Игби", с участието на младия Киеран Кълкин. После Аманда чака нови предложения цели осем месеца, докато й се обажда Нанси Майърс, режисьорката на "Невъзможно твой". Тук тя е в компанията на Джак Никълсън, Даян Кийтън, Франсис Макдорманд и Киану Рийвс и вече може да се каже, че дългият път от малките, незабележими актьорски задачи до големите филми, в които играят актьорите от холивудския елит, окончателно е изминат. Вече като звезда, през последните години Аманда Пийт се снима много и невинаги изборът й на роли е най-удачен, но филмите с нейно участие винаги привличат интерес – „Мелинда и Мелинда" (2004) на Уди Алън, „Почти любов" (2005) с Аштън Къчър, „Сириана" с Джордж Клуни (2005), „Грифин и Феникс" (2006) с Дермът Мълруни.

Асен Ангелов Кисимов, 03.05.1936, Пловдив – 13.08.2005, Благоевград, актьор. Завършва актьорско майсторство при проф. Г. Стаматов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1959). Дебютира в ролята на Сашко („Барабанчица” – А. Салински) в ДТ – Бургас (1959). Работи в ДТ – Бургас (1959 – 1962), Театър „Българска армия” (1962 – 1964, от 1972), театър „Народна сцена” (1962 – 1964), Театъра на поезията и естрадата (1966 – 1969), Театър „София” (1969 – 1972). Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ (1972 – 1973) и художествено слово в Славянски университет (1996 – 2000). Театрални роли: Реджеб бей („Чудак” – Н. Хикмет), Присипкин („Дървеница” – Вл Маяковски), Порфирий Петрович, Аз („Престъпление и наказание”, „Смешният човек” – по Ф. М. Достоевски), Поетът („Поетът и планината” – И. Теофилов), Адвокатът („Табакера 18 карата” – Н. Русев), Мильо Бузата („Пътеки” – Н. Хайтов), Перчихин („Еснафи” – М. Горки), Петя Трофимов, Фирс („Вишнева градина” – А. П. Чехов), Бунту („Сизве Банзи е мъртъв” – А. Фюгард, Дж. Кани и У. Нтшона), Лебедев („Иванов” – А. П. Чехов),  Гунчо („Има ли смисъл да утепваме мечка” – П. Панчев), Сержантът („Ученикът на дявола” – Дж. Б. Шоу), Фортунато („Рибарски свади” – К. Голдони), Лари Слейд („Явява се разносвачът на лед” – Ю. О’Нийл), Хаим („Чудо” – Ив. Радоев) и др. Кино роли: Студентът на пейката („Точка първа от дневния ред” – 1956, реж. Б. Дановски), Борето („Години за любов” – 1956, реж. Я. Янков), Йордан („Понеделник сутрин” – 1966, реж. И. Акташева и Хр. Писков), Матей („И дойде денят” – 1973, реж. Г. Дюлгеров), Следователят Урумов, Журналистът, Бащата на Борис („Да изядеш ябълката” – 1976, „Топло” – 1979, „Бронзовата лисица” – 1991, реж. Н. Рударов), Учителят Гърбатко („Рицарят на бялата дама” – 1982, реж. П. Каишев), Мишо („Ева на третия етаж” – 1987, реж. Ив. Гръбчева), Бащата на Ламбо („Бягащи кучета” – 1989, реж. Л. Тодоров) и др. Носител на национални награди и държавни отличия. Асен Кисимов е един от най-известните и обичани български актьори. Започва да играе със собствените си име и фамилия - Асен Кисимов. Поради големия успех се пуска слух, че той е роднина на Константин Кисимов и затова е протежиран. Поради тази причина продължава работата си под псевдонима Асен Ангелов, така е упоменато името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. Като водещ на популярното радио предаване „Час на слушателя” на БНР по програма „Хр. Ботев”  е познат като бате Асен. Озвучил е десетки приказки за най-малките, изпял е едни от най-известните детски песнички като „Тече, всичко тече”, „Къде остана детство мое”, „Зайченцето бяло” и др., които се пеят и днес . След като завършва тогавашната Първа Руска Гимназия „Калинин” в София, Асен е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на проф. Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Мито) Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция - „Точка първа от дневния ред” е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на Любомир Пипков. През януари 1957 г. като студент в трети курс той заминава за Москва по покана на свои бивши съученици. За 20-дневния си престой там успява да се наслади на няколко прекрасни пиеси с изключително добри актьори — впечатление, което също остава за цял живот и което той нарича „чудеса от актьори”. След изпита си в трети курс на ВИТИЗ, Асен играе и във втори филм – „Години за любов”, където е в ролята на Борето. Режисьор на филма е Я. Янков, оператор е Въло Радев, а музиката е на Александър Райчев. През 1959 г. актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. До този момент Кисимов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. Думите на Учителя Стаматов обаче се запечатват в съзнанието на младия актьор: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра.” – казва често Георги Стаматов. Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България” в България, както и в Холандия, Израел, Унгария и Австрия, записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най- известни песни, обмисля спектакъл за 70-годишния си юбилей... На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в Благоевград изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж”, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьорът-франкофон развълнува публиката със стихове на Веселин Ханчев, посветени на Франция и изпява няколко шансона, измежду които и една от любимите му френски песни „Et si tu n'existe pas” („Ако ти не съществуваше”) на Жо Дасен. В този момент посланикът на Франция и голям приятел на България Н. Пр. Ив Сен-Жур напълно нарушава протокола и развълнуван скача да прегърне Кисимов. Това е последната песен, която актьорът изпява. Вечерта се прибират с Румен Жерев, в чийто дом в Благоевград е отседнал на гости и щастливо мечтаят за бъдещите си начинания. На сутринта сърцето на Асен Кисимов внезапно спира да бие. Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им. „Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете - с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят. (...) Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста - няма лакти, няма думи и действия зад гърба...И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот.” Асен Кисимов

Алесандро Нивола привлича вниманието към себе си с водеща роля на Бродуей в драмата “A Month in the Country”, където си партнира с Хелън Мирън. Негови участия на големия екран e „Грейс няма да се върне”, с Джон Кюсак, чиято премиера бе на фестивала в Сънданс. Там филмът получава одобрението на критиците и се нарежда като съперник за много награди. Като допълнение, Нивола участва във филма-дебют на Дейвид Оборн „The Girl in the Park”, с Кейт Босфорт и Сигърни Уивър. Премиерата му беше на филмов фестивал в Торонто. Нивола е номиниран за ролята си на брата на Никълъс Кейдж в „Лице назаем”. Участва с Рийз Уидърспуун в „Best Laid Plans”. А в „Джурасик Парк 3” и в „Таймкод” играе в главна роля. В театъра играе Орландо в „Както ви се харесва”, заедно с Гуинет Полтроу, която играе Розалинда. Във филма „Катарзис”, наред със звезди като Хелън Мирън, Уилям Дефо и Робърт Ретфорд, Нивола играе синът на Робърт Ретфорд. Понастоящем Нивола живее в Ню Йорк със съпругата си Емили Мортимър и сина им Сам.

Алън Форд е завършил училището по актьорско майсторство „Ийст 15”. Той е добре известен на публиката с ролите си във филмите на Гай Ричи „Две димящи дула” (“Lock, Stock and two Smoking Barrels”) и „Гепи” (“Snatch”). Той играе и в „Екзорсистът: Началото”( “The Exorcist: The Begining”). Има и малка роля в „Американски върколак в Лондон” (“An American Werewolf in London”). Последно се снима в английската продукция „Нощен дракон” (“Night Dragon” (2008). Кариерата му е белязана с множество участия в различни телевизионни сериали като: „Моето почти семейство” (“My Almost Family”) – в два епизода през 2009; „Доктори” (“Doctors”) – 1 епизод през 2009; „Хотел Вавилон” (“Hotel Babylon”) – 1 епизод през 2008; „Спешно отделение”, (“Casualty”) - 1 епизод през 2008; “The Bill” – 8 епизода; и много други. Последният му ангажимент е ролята на Сиблинг в режисирания от Димитър Митовски филм „Мисия Лондон”.